В 12,30 часа по обяд на 28 октомври (10 ноември н. стил) 1877 г. Враца била в ръцете на руските войски. Турците били окончателно прогонени от града…
От време на време по улиците още се чували изстрели, когато височината на града „Калето“, се понесли звуците на кавалерийска тръба. Щабният тръбач – кавалеристът Петлак, спрял белият си кон на скалата, свирел „отбой“ за прекратяване на боя и възвестявал първия свободен ден на Враца след петвековната робия. >> Откъс от „История на град Враца“ – Българско историческо дружество – Издателство на отечествения фронт 1976 г.
От време на време по улиците още се чували изстрели, когато височината на града „Калето“, се понесли звуците на кавалерийска тръба. Щабният тръбач – кавалеристът Петлак, спрял белият си кон на скалата, свирел „отбой“ за прекратяване на боя и възвестявал първия свободен ден на Враца след петвековната робия. >> Откъс от „История на град Враца“ – Българско историческо дружество – Издателство на отечествения фронт 1976 г.
В знак на признателност към освободителите на града на това място през 1961 г. е построен паметникът “Вестителят на свободата”. В чест на 100-годишнината от това събитие тук са пренесени костите на двама руски офицери, загинали за освобождението на Враца, и са поставени паметни плочи с имената им. От площадката се открива панорама към целия град, Врачанското поле, бърдото Веслец и далеч на запад и на север към Дунавската равнина. В непосредствена близост се намира Хижата (музей и паметник на културата).
Всяка неделя точно в 12,30 часа Вестителя припомня със своя тръбен зов за извоюваната свобода.