Начало

Враца е най-големият град в Северозападна България с население към 2015 г. 54 150 души. Административен и стопански център на област Враца. Намира се на около 112 km северно от София, 40 km югоизточно от Монтана.

Девизът на Враца е „Град като Балкана – древен и млад“.

Разположен в подножието на Врачанския Балкан, градът е отправна точка към множество пещери, водопади и интересни скални образувания. Най-известни сред тях са пещерата Леденика, водопадът Скакля и проходът Вратцата.

Археолозите откриват присъствие на хора по тези места още през второто хилядолетие преди новата ера. Намерени са  медни и бронзови оръдия на труда, оръжия и накити. С тези сечива тракийското племе трибали се е прехранвало и защитавало от нашествията на илирийските и скитски племена.

Когато тук дошли римляните, те първо отправили поглед нагоре към планината – към медните мини. И свързали съдбата си с това богатство и с отвесните скали на пролома при река Лева, където изникнало римско рударско селище с монетарница за бронзови монети. За да защитят този богат край от нашественици, римляните вдигнали яка крепост при Вратцата над река Лева.

Началото на римската експанзия по тези земи започва през 28 г. пр. Хр. За период от близо 400 г. Враца е част от Римската Империя.

През периода на Средновековието градът носи името Вратица, което означава врата. И новите заселници – славяните и прабългарите, също отправили поглед нагоре към скалите на пролома. Славянско селище на река Лева започнало да играе важна роля още през Първата българска държава. Два пъти тази българска твърдина е разбивала византийски войски и спасявала честта на България. Тя е дала своята дан и за раждането и укрепването на Втората българска държава. Като благодарност за това  цар Асен I построил през XIII век вътре в крепостта царски манастир. Едно цяло столетие Вратица е била несломима твърдина на Асеновци и после още един век гранитна опора на Шишмановци.

Началото на този град може да се търси единствено тук – при пролома Вратцата.

Според легендите, при османското нашествие, използвайки естествените възможности на района и здравите стени на крепостта, дълго време успешно се е отбранявал Радан войвода. В годините на турското владичество Враца е гарнизонно и попътно селище, нееднократно опустошавано и възстановявано. Най-напред е пострадало при влашкия владетел Михай Витяз през 1596 г., а по-късно (в началото на XIX век), по времето на Осман Пазвантоглу, градът става арена на сражение между видинския феодал и султанските войски.

През този период са изградени и двете запазили се до днешни дни жилищно-отбранителните кули „Куртпашовата кула“ и „Кулата на Мешчиите“.

Към края на XVIII и особено през XIX век, Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център. Продукцията му (абаджийство, кожарство и златарство) достига до Лион, Виена, Букурещ и Цариград. Към средата на XIX столетие градът наброявал вече 2500 къщи.

Всичко това се отразява и на духовния живот на града. Строят се храмове, училища, красиви къщи. Тук е живял и работил Софроний Врачански.

Враца е и център на трети революционен окръг по време на Априлското въстание, с главен апостол Стоян Заимов. Въстание в този окръг обаче не избухва, поради големия брой османски войски, съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия, и малодушието на местните комитетски дейци.

В нощта срещу 17 май, от румънския крайдунавски град Гюргево към изстрадалата от петвековно османско владичество България потегля чета от български емигранти предвождана от поета революционер Христо Ботев. Целта на четата е да подпомогне Врачанския революционен окръг след избухването на Априлското въстание. С австрийския пътнически кораб „Радецки” четниците стигат до Козлодуйския бряг и оттам поемат към Врачанския Балкан. При тежки битки с многобройния башибозук и редовната османска войска четата е разгромена, там намира смъртта си и Христо Ботев. В негова чест е издялан от гранит и бронз паметник в центъра на Враца и напомня за голямото историческо значение на Христо Ботев.

Градът е освободен от турска власт на 9 ноември 1877 г. Враца е първият свободен град в Северозападна България. В чест на освобождението е издигнат паметникът на Вестителя.

След освобождението на българските земи от османско владичество през 1878 г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото Княжество България. Той се налага като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия. През 1896 г. е открита в града опитна станция по бубарство – най-старото научноизследователско учреждение в България в областта на селското стопанство. Скоро тя е реорганизирана и прераства в Държавна образцова бубарница. Качеството на произвежданата във Враца коприна намира международно признание. През 1903 г. към Демонстративната бубарница е създадено първото в България училище по копринарство и тъкачница за копринени платове.

Врачанинът Мито Орозов на базата на традиционното за града коларо-железарство създава през 1883 г. предприятие за производство на превозни средства – двуколки, кабриолети, файтони, коли за търговски цели и шейни. Той получава на първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. златен медал за своята дейност. Скоро продукцията на Мито Орозов намира широко разпространение не само в България, но и на Балканския полуостров. От моделите на самоукия майстор се заинтересувал и Хенри Форд, който го определя като „личност с европейски мащаб, ум и знания“.

Град Враца и околността още през Българското възраждане се славят като винопроизводителен център. След създаването на Княжество България в района са налице условия за интензивно развитие на лозарството. Врачанските вина получават признание и в чужбина. На международния конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специалната награда и диплома.

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия.